Автор: Калина Андролова, БНР Следвайте Гласове в ТелеграмРеших да започна коментара си

Автор: Калина Андролова, БНР Следвайте " Гласове " в Телеграм

Реших да стартира коментара си през днешния ден с една забавна фраза на популярния Шарл дьо Гол, който споделя: " В политиката става по този начин, че или предаваме своята страна, или своите гласоподаватели. Аз избирам второто. " Нещо сходно се пробват да ни обяснят от ГЕРБ за обединението си с ПП/ДБ. Електоратът на ГЕРБ е безпределно отчаян по какъв начин стана по този начин, че ГЕРБ са първа политическа мощ, само че дават парламентарна поддръжка на втората политическа мощ да ръководи съвсем независимо. И то откакто кабинетът " Петков " беше свален за несъстоятелни стопански решения, за безобразия в базовите браншове, свързани с националната сигурност на страната като да вземем за пример енергетиката, за скандални меморандуми и финансова безнаказаност. 

Реалността е следната: ГЕРБ смъкнаха финансовия министър Асен Василев, с цел да го поддържат още веднъж. Ако предположим въобще някаква тактичност, в профил наподобява по този начин, че ГЕРБ евентуално възнамеряват да изчакат няколко месеца, с цел да се понатрупа напрежение и съгласно девалвацията на Политическа партия, да работят за затвърждаване на личната си власт. ГЕРБ са решили да употребяват съдружната власт, най-малкото с цел да не си предизвикват вреди в жанр " ала-бала " по време на провеждането на локалните избори. И в същото време да изчакат на релативно предпазено място саморазрушаването на Политическа партия от използването на властта. 

ГЕРБ също по този начин имаха и незабавна потребност да предотвратят през присъединяване си в общ кабинет възможни удари против водача си Бойко Борисов, които могат да дойдат от разнообразни места, освен от нашата прокуратура. Ще припомня, че натискът, който главно идва извън, Борисов да се " пенсионира ", т.е. да се отдръпна от дейната политика, не е спрял. Този напън краткотрайно е отсрочен, само че той ще продължи с всички вероятни средства, по заобиколни линии и макар уверенията към него от страна на авторитетни външни фактори, че всичко това е било неразбирателство от подвеждането на един някогашен дипломат, което към този момент се е подредило. Внезапният спор с Гешев би могъл да бъде също заздравен и използван извън. Конфликтът може да е зародил по една банална причина, само че развиването му е допустимо да продължи по разнообразни и непредвидени способи. В взаимозависимост от това дали някой няма да припознае запас в този спор.

Единствената опора на Борисов е в действителност стабилността на неговата партия, само че дружно с това партията му е и цел на придобиване, на накъсване и на предпочитание за слагане под надзор. В този смисъл Борисов, който, несъмнено, е врял и кипял във всевъзможни политически интриги, сега върви по един доста тъничък лед. Няма да е задоволително ГЕРБ единствено да затвърждава своята честност към външния фактор. Ще би трябвало ГЕРБ да стартира да възнамерява по-старателно, в сравнение с до момента. Не да догонва, а да има изпреварваща и конструкторска тактика по отношение на нови политически субекти, в това число и в анти-ГЕРБ нишата. Защото Стокхолмският синдром не е тактика за оцеляване.

България започнаха да я употребяват по-решително с въвеждане на напълно марионетна власт в подтекста на войната в Украйна. Полша и Румъния са доста по-напред в строя, а у нас както постоянно е по-сложно. Независимо от компликациите обаче широкомащабната технология на прочувствено заразяване през медиите, обществените мрежи, гражданските придвижвания, НПО-тата и публичните престижи се употребява свръхуспешно и у нас за определяне на нужния дневен ред. Необходим за глобалистката тактика на американския фактор, който отстоява своето хегемониално владичество в интервал на надигащо се неодобрение от няколко направления – Русия, Турция, Китай, Иран, също по този начин някои страни в Близкия Изток и Латинска Америка. При една своенравна Турция, България става наложителна частица от плацдарма на източния фланг, която сега се слага под наложителен надзор. 

Казвам това, с цел да посоча, че бурната наслада у всички нормалномислещи, че Политическа партия стартират да се срутват, че изследванията демонстрират, че по-малко хора биха дали своят вот за тях, е прекомерно прибързана. Със сигурност по-малко хора ще гласоподават за тях. Но по-всичко наподобява, че външният фактор стартира прегрупиране. Ще преоблече, гримира и подкрепи малко първичната платформа Политическа партия, с цел да я преобрази за нови продажби на електоралния пазар. Политическа партия са нужни. Те са надзор и напън върху Борисов, те са камшик за Радев, те са противовес на " Възраждане ", само че най-много, те са подготвена, извънредно комфортна за навигация куклена власт, която Съединени американски щати нямат учредения да губят. При състояние, че могат доста дейно да употребяват. Политическа партия ги разочароваха с глуповатия метод, по който профукаха позициите си, само че никога не и със самоотвержеността си. Те на практика са бутон за осъществяване на другояче неприемливи задания. Неприемливи за всяка суверенна национална власт.

Преди няколко дни Лорер съобщи в ефирен ефир, че Радослав Рибарски е на дълготрайно образование в Съединени американски щати. Този факт би трябвало да извика размишления в политическите стратези на всички партии. Рибарски се спрягаше за министър на енергетиката в това държавно управление, само че се оказа, че точно пребиваването му в Съединени американски щати, по думите на Лорер, не е разрешило това да се случи. Новината за образованието на Рибарски не трябва да се лимитира единствено до неговата персонална подготовка за бъдещи управнически позиции. Свидетели сме по какъв начин Кирил Петков постепенно бива изтласкван обратно като малоценен за лидерска роля, а Асен занапред ще бъде изхарчен по-обстойно в спешния интервал. Политическа партия ще стартира да се обновява, като се избутат напред подобаващи лица от втория ред, които този път ще бъдат изчислени по-внимателно. Не си коства да се конструират престижи, които леко и с недоумение похарчват инвестицията, направена в тях, и даже унищожават плана поради нестабилна психическа конструкция. 

Днес формата рационално мислещ гласоподавател е сменена от формата празна безсъзнателна обвивка, изтърбушена от медийната намеса. Самото схващане на гласоподавателя е превърнато в изчисляем обект. Така че демократичните избори съставляват едно планиране на власт. Можем доста да приказваме за това какъв брой подвластна е България от външен напън. Но големият проблем, който се разпростира пред очите ни сега, е една злокобна и фактическа истина, която непрестанно подминаваме, търсейки външен провинен за тежкото разложение на страната ни. Тази истина е, че страната ни е в плен на брутална вътрешна, нашенска си олигархична намеса. През 90-те години политиците назначиха сегашната псевдоолигархия, подарявайки й активи въз основата на корупционна логичност. Днес тъкмо тази псевдоолигархия назначава министрите ни. Срастването е толкоз мощно, че обществото ни съставлява една тирания на кражбите, която няма нищо общо с демокрацията като организация на обществото. Управлява ни назначено незнание, чиято единствена цел е да придвижва покупко-продажбите на псевдоолигархията. България се унищожава от частните войни на две-три ОПГ-та, които употребяват партиите за фасадно прикритие.  

Инфо: БНР